Досега климатичните системи се оценяваха въз основа на коефициентите EER и COP. EER определяше ефективността, тоест съотношението между консумирана и отдадена мощност, в режим на охлаждане, а COP – ефективността в режим на отопление. Досега тези величини бяха определени на базата на една единствена точка на работа. В резултат, производителите оптимизираха своите устройства единствено спрямо тази точка и по този начин за цялостното представяне на продукта успяха да достигнат клас на ефективност, който с оглед на техническите характеристики на продукта, може да не бъде оправдан.

Именно този проблем обосновава въвеждането на новите коефициенти SEER и SCOP; “S” (от “Seasonal”- сезонна) индикира, че са определени няколко реалистични измервателни точки за режим на охлаждане при външна температура съответно 20 °C, 25 °C, 30 °C и 35 °C. В режим на охлаждане климатичните данни за Страсбург се използват за цяла Европа. В съответствие с температурните промени в Страсбург, на отделните точки за измерване е зададена различна тежест. Например климатична система в режим на частичен товар, който представлява повече от 90% от режима на работа, получава съответно по-висока тежест по отношение на класифицирането в съответния клас на ефективност.

В режим на отопление не може да се състави изчерпателна температурна характеристика за цяла Европа. По тази причина се определят три климатични зони в ЕС – Северна, Централна и Южна Европа, за които се съставят различни характеристики на натоварване. Всички измервателни точки са еднородни при външна температура съответно 12 °C, 7 °C, 2 °C и -7 °C.